Генограма

„Ако една ситуация не бъде осъзната на вътрешен план, тя се случва на външен под формата на съдба”. Карл Юнг

Генограмата е един от методите за изучаване на семейната история. В терапевтичната практика е въведена от М. Боуен*, като в последствие е адаптирана и прилагана от различни фамилни терапевтични подхода, в това число и метода „Семейни констелации”.

Представлява графично изображение на семейното родословие, като обикновено изобразява членовете на семейната система, връзките между тях и значимите събития от семейната им историята (травматични) в рамките на три поколения. От гледна точка на метода „Семейни констелации” генограмата следва да се изготви за колкото е възможно повече (според наличната информация) поколения назад (10 и повече*).

Това, че генограмата е с графичен формат и има общоприети символи за представяне на информацията (приложени по-долу) позволява много бързо и лесно да се доловят сложните семейни модели и трансгенерационните травми. Успява да предаде визуално огромно количество информация, свързана със значими събития от семейната история, семейни факти, семейни модели, предци и потомци.

Тя надхвърля традиционното родословно дърво, като позволява идентифициране на повтарящи се модели на поведение и за разпознаване на наследствени тенденции и травми, както в психотерапията, така и в медицината.

Стъпки за създаване на генограма

Стъпка 1. Започнете от настоящото си семейство, като с квадрати се обозначават членовете на семейството от мъжки пол, а с кръгове – тези от женски пол (вижте приложените изображения). Обикновено (но не винаги, това в констелациите се изследва феноменологично) квадратът за мъжа в семейството се поставя отляво, кръгът за жената отдясно. Изреждате децата по реда на раждане. С линии (вижте приложените изображения) обозначете връзките между членовете на настощото си семейство.

До всеки член на семейството напишете значимите травматични събития, които е преживял. За това кои са значимите травматични събития в семейната история може да прочетете ТУК.

Стъпка 2. Повторете Стъпка 1 за рожденото ви семейство (майка ви и баща ви, братя сестри), за бабите и дядовците ви, за прабабите и прадядовците, докъдето имате информация.

Стъпка 3. Огледайте цялата картина, която се оформи. На първо време не се вглъбявайте в детайлите, а по-скоро си дайте време да се свържете, да почувствате, да погледате членовете на вашата семейна система – вашите хора. Енергията, емоционалната атмосфера, бащината и майчината ви линия.

Стъпка 4. Хубавото на този инструмент е, че във всеки един момент може да бъде допълван, развиван, обогатяван. В същото време във всеки един момент, когато имате трудно предизвикателсто, чувства или друго, може да се връщате към генограмата и да си задавате въпроси като: „Кой от моите предци е имал основание да се чувства точно като мен?”, „Кой е преживял нещо сходно?” „С кого се свързвам, преживявайки съответната трудност в живота си?”, „ Кого обичам сляпо?” .

В съчетание с генограмата обикновено се прави и списък на важните събития в историята на семейството ви. Това е методиката „Линия на времето”, за която ще напиша в следващ пост.
‍

‍

Източници:

*Murray Bowen и https://www.thebowencenter.org/

*Ан Анслен Шютценбергер „Синдромът на предците”

*Александър Черников „Системна семейна терапия”

‍