Мозъчният софтуер: Какво е импринтинг и как управлява живота ни?

Замисляли ли сте се някога защо реагирате по определен начин в напрегнати ситуации или защо винаги заемате една и съща роля в екипа си? Според Робърт Антон Уилсън и неговата „Квантова психология“, ние не сме просто „такива, каквито сме“. Ние сме резултат от мощни програми, заложени в нашия биокомпютър, наречени импринти.

Какво точно е импринтинг?

Терминът импринтинг (от англ. imprinting – запечатване) описва процеса на светкавично бързо изграждане на социални връзки или поведенчески модели у живите организми. Това се случва в много кратки, критични периоди на уязвимост в нашето развитие.

За разлика от обикновеното обучение, което изисква повторение, импринтингът изисква само едно преживяване и се установява за постоянно в невроните на мозъка. Той се превръща в нашия психологически „хардуер“ – фундаменталните настройки, през които виждаме света.

Примери за импринтинг от природата и обществото

За да разберем как работи това, нека погледнем няколко класически примера:

• Гъските и пинг-понг топката: Етологът Конрад Лоренц установява, че малкото гъсе запечатва първия движещ се обект, който види, като своя майка. В един случай гъсе запечатва топка за пинг-понг – то следва топката навсякъде, а когато порасне, се опитва да се чифтосва с нея, игнорирайки истинските гъски.
• „Тартор“ или „Последовател“: В котилата от кученца ролите на водач и подчинен се запечатват механично и остават за цял живот. Уилсън твърди, че повечето хора по същия начин „запечатват“ ролята си в социалната йерархия още в ранна детска възраст.
• Сексуалност и интелект: Моментът, в който запечатваме езиковите си умения или сексуалността си през пубертета, определя нашите дългосрочни програми за интелигентност и интимност.

Проблемът: Тунелът на реалността

Всеки импринт създава наш собствен „тунел на реалността“. Ние не виждаме обективната истина, а само това, което нашият софтуер ни позволява да забележим. Например, човек със запечатан „страх“ винаги ще вижда заплахи, дори там, където ги няма.

4 Стъпки за „препрограмиране“ (Метапрограмиране)

Въпреки че импринтите са дълбоки, ние не сме техни роби. Уилсън предлага процес, наречен метапрограмиране – програмиране на програмите.

Стъпка 1: Осъзнайте, че нямате „твърда същност“. Първата стъпка е да разберете, че вашето „Его“ не е монолитна скала. Вие сте съвкупност от различни Азове, които се сменят в зависимост от това коя верига в мозъка ви е активна в момента.

Стъпка 2: Променете езика си (Е-Прим). Един от най-силните инструменти е премахването на думата „е“ (глагола „съм“) в смисъл на идентичност.

• Вместо: „Аз съм карък.“
• Кажете: „Възприемам себе си като неуспешен в тази конкретна ситуация.“Това превръща „вечната същност“ в променливо преживяване, за което носите отговорност.

Стъпка 3: Разпознайте творческото възприятие. Разберете, че вашето възприятие не е пасивно. Когато „виждате“ нещо, вие всъщност правите „залог“ върху реалността въз основа на старите си импринти. Научете се да казвате „може би“ вместо категорично „да“ или „не“.

Стъпка 4: Използвайте техники за „отваряне“ на мозъка. За да се положат нови импринти, мозъкът трябва да влезе в състояние на уязвимост. Техники като йога, медитация, определени дихателни упражнения могат да помогнат за преодоляване на старите рефлекси и отваряне към нови нива на интелигентност.

Заключение

Импринтингът обяснява защо повтаряме едни и същи грешки, но разбирането му ни дава ключа към свободата. Като осъзнаем, че светът, който виждаме, е само една „карта“, а не самата „територия“, можем да започнем да рисуваме нови, по-щастливи карти.

Източник: „Квантова психология“, Робърт Антон Уилсън.

‍