
Когато преживеем травма, психиката ни не просто „забравя“ случилото се. Често тя преминава през дълбок процес на разцепване (фрагментация), за да гарантира нашето биологично оцеляване. Според концепцията на Франц Рупърт, това разцепване създава във вътрешния психичен Аз - три основни структури, като една от най-комплексните и активни такива е оцеляващата част.
Оцеляващата част е онази структура от личността, която поема управлението веднага след травматичното събитие, за да ни позволи да продължим напред. Нейната основна задача е да държи травматичните спомени и чувства (ужас, безпомощност, болка) далеч от съзнанието ни. Тя функционира като вътрешен страж, който гарантира, че болезнената реалност остава скрита, за да не бъдем „наводнени“ от нея отново.
За да постигне целта си, оцеляващата част развива сложни стратегии, които често възприемаме като черти на характера ни, като например:
Най-голямото предизвикателство в работата с травма е, че оцеляващата част често възприема самото изцеление като заплаха. Тъй като тя е била единствената стратегия, която ни е спасила в момента на ужаса, тя се страхува да се откаже от контрола и недоверието. Пациентите често се люшкат между желанието за промяна и паническия страх от загуба на защитните си механизми.
Изцелението не означава да унищожим оцеляващата част, да се освободим от нея, да я махнем и т.н. Често изцелението означава да разберем нейната функция и смисъл. Да разберем, че тя е била креативен опит за самолечение и защита. Да признаем, че този "вътрешен войн" е свършил изклщчително добре работата си. Да благодарим.
Процесът на интеграция в системните констелации помага на тези разцепени части да влязат в контакт една с друга в безопасна среда. Когато спрем да хабим енергия за потискане на травмата, оцеляващата част може постепенно да се отпусне, позволявайки ни да възстановим връзката със себе си и с реалността.
Дългосрочната цел на терапията би могла да бъде превръщането на оцеляващите механизми в здравословно присъствие в настоящето.