Травма констелации

„Ако дадеш израз на това, което се таи в теб,
Тогава това, което се таи в теб, ще е твоето спасение.
Ако не дадеш израз на това, което се таи в теб,
Тогава това, което се таи в теб, ще те унищожи.”

Из Апокрифни евангелия

Травма констелациите са вид системни констелации, приложими при травматични преживявания – внезапна смърт на близък човек, заплаха за живота или физическата цялост, сериозна заплаха или вреда за собствените деца, съпруг, близки, претърпяно насилие, изнасилване, болест, природни бедствия, катастрофи и много други.

Техен създател е немският клиничен психолог Франц Рупърт, ученик на Берт Хелингер, а до мен тази работа достигна благодарение на моя учител Багат Зайлхофер.

Системата, която разглеждаме  в случая, чрез метода Системни констелации, е вътрешния психичен аз на човека, който по време на травматичното преживяване се разцепва на няколко части.

Процесът на възвръщане на целостта на личността е изключително красив и наподобява бавен танц, а травмата е свързана както с голям страх, така също и с голяма възможност за разширение.

„Когато някое младо дърво бъде наранено, то израства, ограждайки тази рана. Дървото продължава да расте и раната става относително малка в сравнение с размера на дървото. Чепове, възли, и разкривени клони са белег за наранявания и пречки, срещнати през времето и преодолени. Начинът, по който дървото израства около своето минало, допринася за неговата изключителна индивидуалност и красота.”

Една преживяна травма констелация има силата да се разпростре като вълна назад в миналото, напред в бъдещото, да достигне до най-дълбоката същност на човека и да донесе облекчение и лекота.

Травмата се получава, когато някакво събитие (от гореспоменатите) окаже влияние върху организма и или психиката, което те не успяват да отработят. Много често преживяването е на заплаха, при която се получава „късо съединение – бушоните гърмят”. Ние хората имаме механизъм да се откъсваме от чувствата, които не можем да понесем: дисоциация.

Дисоциацията има няколко ефекта:

1. Да не се чувстват тези заплашителни чувства.
2. Не сме свързани с тялото – трудно ни е да сме „тук и сега”
3. Нервно напрежение в симпатиковата част на вегетативната нервна система, т.е. живеем в състояние на постоянно нервно напрежение, но не се чувстваме наистина силни.

При животните има естествен механизъм, чрез който се освобождава това напрежение. При хората заради всички обусловености е трудно да го изразим и несъзнателно търсим подобни на травмата ситуации с надеждата този път да освободим това напрежение…

Симптоми на травмата – свръхвъзбуда, дисоцииране, чувство на безпомощност, свръхбдителност, натрапчиви образи от миналото, прекалена чувствителност към светлина и звук, кошмари на сън, резки промени в настроението, пристъпи на паника, тревожност, повишена или намалена сексуална активност, амнезия и склонност към забравяне, намален интерес към живота, анорексия, безсъние, маниакална хиперактивност и други.

„Тъй като всяко нараняване има своето място в живота, а животът непрекъснато се подновява, във всяко нараняване е посято и семенцето на неговото излекуване и подновяване на това, което е засегнато. В момента, в който чуждо тяло нарани или пробие кожата ни, мъдростта на еволюцията е създала изумителни и точни поредици от биохимични преоцеси, които влизат във взаимодействие, за да възвърнат целостта й. Тялото е създадено така, че да се възстановява чрез постоянно действащ собствен коректив. Същите принципи важат и за излекуването на психиката, на духа и на душата.”
‍

Източници:

д-р Питър Левин

Лекции на Багат Зайлхофер

‍

‍

‍